Българска фирма, която иска да наеме човек от държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария, може в определени случаи да получи за него Единно разрешение за пребиваване и работа („Единно разрешение“ / Single Permit).
Една процедура урежда двата въпроса. Гражданинът на трета държава получава право да пребивава в България и достъп до пазара на труда, но само при конкретния български работодател, на определената длъжност и при условията, записани в разрешението.
Участват органите по миграция и Агенцията по заетостта. При нужда след това се подава заявление за българска виза за дългосрочно пребиваване – виза тип D.
Процедурата може да се прилага според случая както когато работникът е извън България, така и когато вече пребивава законно в страната.
Единното разрешение с няколко думи
Единното разрешение за пребиваване и работа дава на гражданин на трета държава три неща едновременно:
- законно пребиваване в България;
- право на трудова заетост;
- работа при определения работодател;
Срокът му следва срока на трудовия договор и не може да надхвърля три години.
Следователно разрешението не дава свободен достъп до българския трудов пазар. То принадлежи на едно трудово правоотношение и на един работодател.
Кой отговаря на условията за Единно разрешение?
Процедурата е предвидена главно за граждани на трети държави, които български работодател иска да наеме.
По правило трябва да са налице няколко условия. Те се отнасят до чуждия гражданин, до българския работодател и до предлаганата длъжност.
Преди да започнете, проверете следното:
- лицето трябва да е гражданин на държава извън ЕС/ЕИП/Швейцария;
- трябва да съществува реално трудово правоотношение с български работодател;
- длъжността трябва да е такава, която може да заеме гражданин на трета държава;
- кандидатът трябва да има образованието, професионалната квалификация и/или опита, които длъжността изисква;
- трябва да са налице условията за достъп до българския пазар на труда;
- работодателят трябва да се вмества в ограничението, което важи за броя на наетите граждани на трети държави;
Точните изисквания се различават според длъжността, работодателя, гражданството и сегашния статут на кандидата.
Пазарен тест
По време на процедурата се проверява дали свободната длъжност може да се заеме от лице, което вече има достъп до българския пазар на труда.
В практиката тази проверка е позната като пазарен тест на труда (labour market test).
Работодателят трябва да е в състояние да обясни защо му е нужен гражданинът на трета държава и какво е направил, за да намери подходящ кандидат.
В преписката трябва да се съдържат:
- Обосновка на искането, в която работодателят излага фактите и обстоятелствата, поради които се налага наемането на работника – гражданин на трета държава, и обяснява защо е отказал да наеме български граждани или граждани на ЕС/ЕИП/Швейцария;
- копия на обяви за свободното работно място, публикувани в портали за подбор на персонал;
Таван за работниците от трети държави – 20% и 35%
Всеки работодател е ограничен в това колко граждани на трети държави може да наеме и това има значение още от подаването на заявлението за Единно разрешение.
Общото правило е, че гражданите на трети държави при местния работодател не бива да са повече от 20% от средносписъчния брой на наетите лица за предходните 12 месеца.
При малките и средните предприятия (МСП) прагът е по-висок – 35%.
Подготовка на работодателя преди подаването
Забавяне е много по-малко вероятно, ако работодателят провери предварително следното:
1. Подходящ ли е кандидатът?
Съпоставят се гражданството, паспортът, квалификацията и професионалният опит на кандидата с изискванията на конкретната длъжност.
2. Вписва ли се работодателят в квотата?
Сравнете средносписъчния състав за съответния период с броя на вече наетите граждани на трети държави.
3. Проведен ли е подборът както трябва?
У работодателя трябва да има записи за търсенето на подходящ служител.
4. Налице ли са чуждите документи?
Издаването, легализацията и преводът на свидетелство за съдимост, дипломи и удостоверения могат да отнемат дълго време.
Кои документи са нужни?
Всеки случай има свой набор от книжа. По-долу са изброени основните групи, които могат да бъдат поискани.
Какво трябва да представи чужденецът
1. Копие на паспорта
Нужно е копие на валиден паспорт или заместващ го документ за пътуване. То трябва да обхваща страниците със снимката и личните данни на притежателя.
2. Удостоверение за липса на съдимост
За първо заявление е нужно свидетелство за съдимост. Издава го държавата, чийто гражданин е чужденецът, или държавата на неговото обичайно пребиваване.
Дали ще е нужна пълна легализация или апостил, заедно с превод на български език, зависи от държавата, издала документа.
3. Документ за осигурено жилище
Трябва да докажете, че в България има осигурено място за живеене. Към доказателството се прилага декларация от собственика на имота, че дава адрес на чужденеца.
4. Дипломи и професионална квалификация
Кои от тях се искат, зависи от изискванията на конкретната длъжност:
- дипломи;
- свидетелства за професионална квалификация;
- сертификати;
- доказателства за трудов стаж;
- всеки друг документ, който удостоверява квалификацията на кандидата.
Квалификацията трябва да отговаря на това, което изисква длъжността, и на приложимата Национална класификация на професиите и длъжностите.
5. Документи при регулирана професия
Ако длъжността е в списъка на регулираните професии в Република България, може да се наложи професионалната квалификация да бъде призната или да бъдат изпълнени съответните условия за упражняване на професията.
6. Медицинска застраховка
Чужденец, който няма осигуряване по българското законодателство, може да трябва да представи задължителна здравна застраховка, валидна в България за времето до издаването на Единното разрешение.
Документи на българския работодател
Работодателят играе съществена роля в процедурата и събира свой собствен комплект документи.
Според случая може да бъдат поискани:
1. Договорът за работа
Трудов договор за длъжността, подписан от страните.
Длъжността по договора трябва да съответства на приложимата Национална класификация на професиите и длъжностите.
Договорът поражда действие в деня, в който работникът – чужденец получи документа за пребиваване.
2. Описание на длъжността
Длъжностната характеристика се подава заедно с трудовия договор.
С нея се установява какво се очаква от кандидата и дали квалификацията му съответства на длъжността.
3. Причини за наемането
Работодателят трябва да обясни защо е нужно да назначи гражданин на трета държава.
4. Доказателства за проведен подбор
Работодателят трябва да докаже, че е търсил подходящи кандидати както на българския, така и на европейския пазар на труда.
5. Декларация за чужденците на работа
В тази декларация работодателят посочва гражданите на трети държави, които работят при него по трудови правоотношения, и правното основание за пребиваването им.
6. Декларация за числеността на персонала
Работодателят дава числеността на персонала си за всеки от предходните 12 месеца, като включва категориите лица, които се отчитат при изчисляване на приложимото ограничение.
7. Декларация за условията и заплащането
Работодателят удостоверява, че условията на труд и заплащането на чужденеца отговарят на закона и не са по-неблагоприятни от тези за български граждани.
Как се получава Единното разрешение: етапи
Процедурата преминава през няколко основни етапа.
Стъпка 1: Получаване на достъп до пазара на труда
След като събере пълния комплект документи, работодателят подава заявление за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР). Заявлението се входира в дирекция „Миграция“ или в съответния отдел, сектор или група „Миграция“ към областната дирекция на МВР.
В срок от 14 дни след подаването дирекция „Миграция“ препраща електронно към Агенцията по заетостта онези заявления, чието производство не е прекратено, и приложените към тях документи. Заявлението и приложенията получава по същия начин и Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), която дава становище.
Агенцията по заетостта разполага с 15 дни от получаването на преписката, за да изпрати по електронен път на дирекция „Миграция“ писменото становище на своя изпълнителен директор. В него се казва дали има основания за предоставяне на достъп до пазара на труда.
Ако заявлението за ЕРПР е подадено от работодателя или от упълномощено от него лице и становищата са положителни, дирекция „Миграция“ информира работодателя в тридневен срок. В съобщението се потвърждава, че има основания да се даде достъп до пазара на труда на съответния гражданин на трета държава. Препис получава и дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи.
Работодателят предава съобщението на чуждия гражданин. Когато е необходима виза за дългосрочно пребиваване тип D, чужденецът трябва да предприеме действията за подаване на заявление за нея до 20 дни от деня, в който съобщението е изпратено на работодателя.
Стъпка 2: Виза тип D, когато е необходима
Ако кандидатът е извън България и за влизане и дългосрочен престой му трябва виза, трябва да се мине през процедура за българска виза тип D.
Все пак не винаги е нужно кандидатът да напуска България или да минава през процедурата за виза тип D. Дали заявлението може да се подаде и процедурата да приключи от територията на страната, зависи от сегашния статут на чуждия гражданин и от законовите предпоставки по случая.
Затова проверете имиграционния статут на кандидата, преди да започнете.
Стъпка 3: Пристигане и престой в България
Ако е нужна виза тип D, чужденецът пристига в България едва след издаването ѝ. Когато влезе на територията на Република България с виза по тип Д, в рамките на 14 дни работодателят или упълномощено от него лице трябва да го придружи до дирекция "Миграция" или до отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Със заявлението се представят копие от страницата на паспорта с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България най-малко три месеца, която покрива периода, докато бъде издадено разрешение за продължително пребиваване и работа от тип "Единно разрешение за пребиваване и работа".
Етап 4: Разрешението се издава
Когато проверките приключат и законовите изисквания са изпълнени, органите издават Единното разрешение за пребиваване и работа заедно със съответния документ за пребиваване.
Срокове на процедурата
Общото времетраене се променя според случая. Влияят му пълнотата на документите, нуждата от допълнителни проверки, времето за легализация и превод, както и дали е необходима виза тип D.
Административният етап е подчинен на срокове, определени със закон. Те могат да бъдат удължени, когато случаят е сложен фактически или правно.
В практиката предвидете допълнително време за всяко от следните:
- събиране на документите;
- легализация или апостил;
- превод;
- получаване на свидетелството за съдимост;
- процедурата за виза тип D, когато е необходима;
- самото издаване на документа за пребиваване.
Според нашия опит цялата процедура обикновено трае от 3 до 6 месеца, считано от деня на подаване на заявлението.
Валидност на Единното разрешение
Разрешението важи толкова, колкото трае трудовият договор, но най-много три години, ако са спазени приложимите законови изисквания.
Договор с по-кратък срок означава разрешение със същия по-кратък срок.
Ако трудовото правоотношение продължава и законовите предпоставки още са налице, пребиваването и правото на работа могат да бъдат продължени чрез нова процедура.
Преминаване при друг работодател
Единното разрешение не отваря българския трудов пазар без ограничения.
То е обвързано с трудовото правоотношение, работодателя, длъжността и условията, при които е издадено.
Затова друг работодател може да наеме лицето едва след нова процедура по пребиваване и работа.
Не бива чужденецът да започва работа при нов работодател единствено въз основа на действащото Единно разрешение за пребиваване и работа.
Могат ли членовете на семейството на притежателя на Единно разрешение да живеят в България?
Ако чужденец пребивава законно в България, неговите роднини могат да подадат заявление за пребиваване на основание събиране на семейство.
Това е самостоятелна имиграционна процедура. Издаването на Единното разрешение не я предизвиква автоматично.
Според случая ще са нужни документи, които доказват:
- семейната връзка;
- че има жилище;
- че има достатъчно финансови средства;
- здравно застраховане;
- самоличността;
- актовете за гражданско състояние, легализирани и преведени.
Единно разрешение в сравнение със Синята карта на ЕС
Гражданите на трети държави имат повече от един път към работа и пребиваване в България, а Единното разрешение е само един от тях.
Висококвалифицирани специалисти могат да попаднат в режима на Синя карта на ЕС (EU Blue Card).
Двата режима се различават по важни показатели.
| Единно разрешение | Синя карта на ЕС | |
|---|---|---|
| Предназначение | Трудова заетост и пребиваване | Пребиваване и висококвалифицирана заетост |
| Гражданство | Гражданин на трета държава | Гражданин на трета държава |
| Квалификация | Трябва да отговаря на длъжността | Висше образование или поне 3 години професионален опит на длъжност, за която се изисква придобито висше образование |
| Пазарен тест | Прилага се в съответните случаи | Не се прилага |
| Таван за работници от трети държави | 20% / 35% там, където се прилага | Не се прилага |
| Връзка с работодателя | Един определен работодател | Смяната се урежда със специални правила |
| Най-дълъг срок | Най-много 3 години | Най-много 5 години |
| Възнаграждение | Няма специално изискване | 1,5Х средната заплата за страната |
Изберете режима едва след като прецените длъжността, квалификацията, възнаграждението, работодателя и дългосрочните планове на чужденеца.
Какво прави Borderless Legal
При процедурите за пребиваване и работа в България едновременно действат имиграционни, трудови и административни правила. Непълно досие или погрешно избрана процедура могат да завършат със забавяне или отказ.
Borderless Legal оказва правна помощ на чужденци и на български работодатели, които подготвят и водят процедури за пребиваване и работа в България.
Според случая помощта ни може да включва:
- първоначална оценка на допустимостта;
- проверка на имиграционния статут на кандидата;
- преценка кой режим е подходящ: Единно разрешение, Синя карта на ЕС или друга възможност;
- преглед на квотата, която се прилага;
- изготвяне и проверка на нужните документи;
- помощ при съставянето на трудовия договор и свързаните с него документи;
- работа с компетентните органи по време на процедурата;
- помощ с визата тип D;
- помощ за получаване на документа за пребиваване;
- по-нататъшна помощ при подновяване на пребиваването;
- консултации за последвало събиране на семейство.
Автор
Борис Илиев е адвокат и член на Софийската адвокатска колегия. Консултира чужденци и дружества по имиграция, пребиваване и работа в България, по корпоративно и данъчно планиране и по създаване и развитие на бизнес в страната. Води и съдебни дела.
Още по темата
Примери от практиката
Чести въпроси
- Позволено ли е на работодателя да наема колкото чужденци пожелае?
- Не. Приложимото законово ограничение определя тавана за наемане на граждани на трети държави.
- Свободен ли съм да сменя работодателя?
- Издаденото Единно разрешение за пребиваване и работа важи за един работодател и една длъжност. Смяната на работодателя по правило изисква нова процедура, в която всички законови предпоставки за достъп до пазара на труда и за издаване на разрешение за пребиваване и работа се доказват отново.
- Ще може ли семейството ми да ме последва в България?
- Ако разрешението ви за пребиваване е валидно най-малко една година, можете да започнете на територията на Република България процедура за събиране на семейство.
- Мога ли да подам заявление, докато вече живея в България?
- Понякога – да. Зависи от сегашния ви статут и от приложимите разпоредби, затова статутът на чужденеца трябва да бъде проверен преди подаване на заявление.
- Кои документи ми трябват?
- Списъкът зависи от кандидата, работодателя и длъжността. По правило са нужни следните: паспортът и свидетелството за съдимост на кандидата, доказателство за осигурено жилище и документи за образование и квалификация; от работодателя – трудовият договор, собствените му фирмени документи, обосновка за достъп до пазара на труда, резултатът от пазарния тест и комплект декларации.
- С какво Единното разрешение се различава от Синята карта на ЕС?
- Синята карта на ЕС е насочена към висококвалифицирани специалисти, а правилата ѝ за квалификация, възнаграждение и достъп до пазара на труда са други. Кой режим е подходящ, зависи от длъжността и от профила на кандидата.
- Какво е единно разрешение за пребиваване и работа в България?
- Гражданин на трета държава, който отговаря на законовите изисквания, може с това разрешение да живее и работи в България при един определен работодател.
- До кога важи единното разрешение?
- По правило то трае колкото трудовия договор и никога повече от три години.
- Нужна ли ми е виза тип D?
- Отговорът зависи от сегашния статут на кандидата. Лице без валидно разрешение за пребиваване в Република България по правило трябва да получи виза за дългосрочно пребиваване тип D.
- Колко време е нужно за получаване на единно разрешение?
- Темпът зависи от обстоятелствата по процедурата, от натоварването на компетентните институции и от това дали има свободни часове за интервю за визата за дългосрочно пребиваване тип D. В практиката разрешение за пребиваване и работа обикновено се получава за срок между 3 и 6 месеца.
- Съществува ли квота при наемане на чужденци?
- Да. Общият праг е 20% от средния брой на служителите през предходните 12 месеца, а за малките и средните предприятия е 35%. Прилагат се законовите правила за изчисляване.
Важно уточнение
Статията дава обща информация и не е правен съвет. Тъй като законите се променят, свържете се с нас, ако ви трябва актуална и обвързваща оценка на вашия случай.
Имате ли нужда от правна помощ или въпрос по тази тема?
Уговорете консултация