Ръководство за чуждестранни купувачи на имоти в България

България привлича все повече инвеститори в недвижими имоти — и граждани на Европейския съюз, и граждани на трети държави. Изгодното данъчно облагане, сравнително достъпните цени и пазарът с разнообразни имоти я правят привлекателна за покупки на жилища и за инвестиции.

Когато чужденец купува недвижим имот в България, режимът зависи от три основни фактора. Първият е от каква държава е купувачът — членка на ЕС/ЕИП или трета страна. Вторият е видът на имота: урбанизиран имот, земеделска земя или гора. Третият е правният статут на купувача — физическо или юридическо лице.

По-долу излагаме основните правила, по които чужденци придобиват недвижим имот, нужните документи, хода на сделката и особените ограничения, които инвеститорът трябва да има предвид.

1. Правна рамка: Конституция и общи правила

Собствеността и нейната неприкосновеност са закрепени в Конституцията на Република България (чл. 17, ал. 1 и 3 КРБ). Основната граница е в чл. 22, ал. 1 КРБ. Съгласно него чуждестранните юридически лица и чужденците могат да придобиват земя само по три пътя: чрез наследяване по закон, при условия, произтичащи от присъединяването на България към Европейския съюз, или по силата на ратифициран международен договор.

Принципът се доразвива в Закона за собствеността (ЗС): ако специален закон не предвижда друго, чужденци и чуждестранни юридически лица свободно стават собственици на сгради и носители на ограничени вещни права, например право на строеж (чл. 29, ал. 4 ЗС).

2. Купувачи от ЕС и ЕИП — граждани и юридически лица

Купувачите от държави членки на ЕС и от страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), били те граждани или юридически лица, са поставени в положение, възможно най-близко до това на българските граждани.

Урбанизирани имоти (сгради и земя): Собственици на сгради, апартаменти и прилежащата им земя (урегулирани поземлени имоти) тези лица могат да станат свободно, стига да са спазени законовите изисквания като цяло (чл. 29, ал. 2 и 3 ЗС).

Земеделски земи и гори: След като на 31 декември 2013 г. изтече седемгодишният преходен период по Договора за присъединяване на България към ЕС, земеделските земи и гори в България станаха достъпни за придобиване от граждани и юридически лица от ЕС/ЕИП.

Ключово развитие (право на ЕС): На 18 януари 2024 г. Съдът на ЕС се произнесе по дело C-562/22 (JD срещу OB). Чл. 3в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) изисква 5-годишно пребиваване в България, а според решението това е несъвместимо със свободното движение на капитали по чл. 63 ДФЕС. Разпоредбата остава формално в българското законодателство, но тъй като правото на ЕС има примат, спрямо граждани и юридически лица от ЕС/ЕИП тя не следва да се прилага.

3. Купувачи от трети страни — граждани и юридически лица

Лицата от държави извън ЕС/ЕИП — граждани и юридически — са подчинени на значително по-строг режим, най-вече по отношение на земята.

Урбанизирани имоти (сгради и апартаменти): Свободно им е позволено да купуват сгради и да придобиват ограничени вещни права върху недвижими имоти. По въпроса за земята съдебната практика (гр. д. № 1739/2016 г. на ВКС, Решение № 210 от 27.12.2016 г.) приема, че конституционната забрана не засяга покупка на сграда заедно със земята под нея, щом строителството е напълно завършено.

Земеделски земи и гори: Граждани и юридически лица от трети страни не могат да придобиват собственост върху земеделска земя и гори — с изключение на два случая:

  1. Наследяване по закон — единственият всеобщ способ, чрез който тези лица могат да получат земя.
  2. Международен договор — България и съответната трета държава трябва да са обвързани с договор, който е ратифициран, обнародван и в сила и позволява такова придобиване.

Когато чужденец от трета страна е наследил земеделска или горска земя, той трябва да прехвърли собствеността на лице с право да я придобива в рамките на три години от откриване на наследството.

4. Как протича покупката

Покупката на недвижим имот в България приключва с нотариален акт при всяка структура. Основните стъпки са следните:

  • първо се извършва правна проверка на имота;
  • предварителен договор, подписан заедно с капаро;
  • удостоверението за данъчна оценка и скицата от кадастъра се набавят;
  • нотариален акт, който се подписва пред нотариус от района на имота;
  • актът се вписва в Агенцията по вписванията.

5. Особени правила за юридическите лица и инвестициите

Дружества с чуждестранно участие: Забраната за придобиване на земеделска земя обхваща българското дружество, чиито съдружници или акционери включват граждани или юридически лица от трети страни (чл. 3, ал. 7 ЗСПЗЗ). Съдебната практика я прилага строго.

Инвестиции и право на пребиваване: Ако чужденец вложи в недвижим имот на българска територия поне 600 000 лв., той може да получи в страната разрешение за продължително пребиваване.

Нашата помощ

Проверяваме имота от правна страна, съветваме как най-добре да се структурира придобиването, подготвяме предварителния договор и координираме нотариалната сделка.

Обърнете се към нас за подкрепа от началото до края.

Още по темата

Въпроси, които чуваме често

Задължителен ли е адвокатът при покупка на имот от чужденец в България?
Не е задължително да наемете адвокат, но това силно се препоръчва. Адвокатът проучва имота от правна страна, проверява за ипотеки и тежести, изготвя предварителния договор и е на място при нотариалното изповядване.
Какви разходи съпътстват покупката на имот в България?
Към цената се прибавят следните разходи: нотариална такса (~0,1–0,3%), местен данък при придобиване (~2–3%), такса за вписване в Имотен регистър (0,1%), възнаграждение за адвоката и, ако има такава, комисионна на брокер.
Позволено ли е на чужденец да купува имот в България?
Гражданите на ЕС и ЕИП купуват имоти без ограничения, включително земя. Гражданите на трети страни могат да закупят свободно апартаменти и търговски обекти, но за земеделска и горска земя е нужно да се учреди българско дружество.

Важно

Статията е с информативна цел и не е правен съвет. Законодателството се изменя, затова за актуално и обвързващо становище по вашия казус се обърнете към нас.

Търсите правна помощ по темата или имате въпрос към нас?

Поискайте консултация

← Всички статии

Въпроси по тази тема?

Обърнете се към нас, ако искате съвет по конкретната си ситуация.

Поискайте консултация
WhatsApp